Просто едно „Някога”
Тихо нощ, изпълнена с тъмни мисли,
поредната цигара, воал от дим създава.
Още един ден, изгубен с хаоса на живота...
И под светлината на звездите ти,
виждаш моя блед силует, признак,
от време, наричано просто „някога”.
Нова болка заражда се в твоите гърди,
копнеж по сили невъзможни, сили,
които ще върнат времето назад,
сълзите ми да изсушиш с целувка нежна,
тялото ми ледено в обятия да поемеш. ...