Просто едно „Някога”
Просто едно „Някога”
Тихо нощ, изпълнена с тъмни мисли,
поредната цигара, воал от дим създава.
Още един ден, изгубен с хаоса на живота...
И под светлината на звездите ти,
виждаш моя блед силует, признак,
от време, наричано просто „някога”.
Нова болка заражда се в твоите гърди,
копнеж по сили невъзможни, сили,
които ще върнат времето назад,
сълзите ми да изсушиш с целувка нежна,
тялото ми ледено в обятия да поемеш.
Но всичко е само мечти на разбито сърце...
След години, може би, с посивели коси
погледите ни отново ще се срещнат
и въпроси неизречени ще се пробудят,
но ние само ще се подминем –
всичко свърши, изгубено в едно „някога”,
сред спомени за стари любови,
сред спомени за изминали млади дни.
И щом нощта пак настъпи, сънят идва.
Лице, съживено от облак сив дим,
сълза, родена от просто едно „някога”.
© Диляна Неделчева All rights reserved.
