Една жена върви със воля,

приела да играе свойта роля.

С очи отворени широко

учи се да гледа отвисоко.

Всяка вечер да се закотвя

и от мъжка длан да се стопля.

Да сънува чудни светове,

свободна да рисува с цветове.

Приятелка да бъде с тъмнината

и да не изгаря в светлината.

Учи се!

Всяка сутрин да захвърля свойта обвивка,

и решително да грабва широка усмивка.

А през деня често да слага спирачки

на свойте забързани крачки.

Да бърза бавно се учи,

радост в настоящето да отключи.

Миналото с мъдрост да отминава,

на бъдещето да се уповава.

Да бъде ТУК и СЕГА

и да грабва с готовност мига.

Носи тя благодарност в сърцето,

че в нея все още живее детето,

че трудностите с вяра умее да посреща

надникнат ли зад ъгъла отсреща.

Учи се!

Да бъде момиче с вятър в косите

и пламъче в очите,

да бъде жена с богато сърце

и майка с щедри ръце!

Да бъде добър човек,

достойно живял в своя век!