Просто надежда
Живей сега, когато пролетта
луничките ти с обич нацелува,
когато над жасминов храст
усмивката на птица плува,
когато с пощурялото лилаво
дъгата теменужена рисува,
живей, със всеки изгрев над морето,
чети по стъпките, изгаряли сърцето,
но не поглеждай със тъга назад...
защото всяко връщане е грешка.
На ъгъла една надежда,
облечена от светлите ти мисли,
за тебе тихо се оглежда
и иска да ти подари сърце.
А на небето, както и в душата,
не пишат само богове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
