Mar 19, 2009, 3:11 AM

Просто надежда 

  Poetry » Other
551 0 2

Живей сега, когато пролетта

луничките ти с обич нацелува,

когато над жасминов храст

усмивката на птица плува,

когато с пощурялото лилаво

дъгата теменужена рисува,

живей, със всеки изгрев над морето,

чети по стъпките, изгаряли сърцето,

но не поглеждай със тъга назад...

защото всяко връщане е грешка.

На ъгъла една надежда,

облечена от светлите ти мисли,

за тебе тихо се оглежда

и иска да ти подари сърце.

А на небето, както и в душата,

не пишат само богове...

 

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??