Mar 19, 2009, 3:11 AM

Просто надежда

  Poetry » Other
676 0 2

Живей сега, когато пролетта

луничките ти с обич нацелува,

когато над жасминов храст

усмивката на птица плува,

когато с пощурялото лилаво

дъгата теменужена рисува,

живей, със всеки изгрев над морето,

чети по стъпките, изгаряли сърцето,

но не поглеждай със тъга назад...

защото всяко връщане е грешка.

На ъгъла една надежда,

облечена от светлите ти мисли,

за тебе тихо се оглежда

и иска да ти подари сърце.

А на небето, както и в душата,

не пишат само богове...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...