26.03.2020 г., 14:02

Просто остави любовта да гори

719 0 0

Луциферианска е твоята клада,
скиталецо между световете,
разнищена и прогорена
от не една Ариадна.
Любовта не съществува,
ако не повярваш
поне мъничко,
само веднъж,
колкото за половин вик.
Тогава митологичният дъжд
ще започне да зрее,
а сърцето ще отвори всичките
си порти към Нея.

Хищен ли ще е този дъжд
или пореден суховей
ще натрупа злост и пясък
връз останките от миналото,
там, в моето ляво предсърдие
с отдавна откачени панти...
О, мили мой потъмнял Луцифер,
половин век никога не стига,
ако ще всяка еднопосочна камбана
отмерваща сърдечните ми викове,
запее със сълзи още в тази секунда.
Просто остави любовта да гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Marielli De Sing Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...