Mar 26, 2020, 2:02 PM

Просто остави любовта да гори

  Poetry » Other
727 0 0

Луциферианска е твоята клада,
скиталецо между световете,
разнищена и прогорена
от не една Ариадна.
Любовта не съществува,
ако не повярваш
поне мъничко,
само веднъж,
колкото за половин вик.
Тогава митологичният дъжд
ще започне да зрее,
а сърцето ще отвори всичките
си порти към Нея.

Хищен ли ще е този дъжд
или пореден суховей
ще натрупа злост и пясък
връз останките от миналото,
там, в моето ляво предсърдие
с отдавна откачени панти...
О, мили мой потъмнял Луцифер,
половин век никога не стига,
ако ще всяка еднопосочна камбана
отмерваща сърдечните ми викове,
запее със сълзи още в тази секунда.
Просто остави любовта да гори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Marielli De Sing All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...