Просто приказка
Там, зад девет, обрасли с трънаци, земи,
зад гори, от тегло озверели,
обградена с бодили, кралицата спи
върху твърда, неравна постеля.
Не сънува ни принц, нито фея добра,
ни армади прислуга покорна,
а венец от ухаещи, диви цветя
и зора над поляни просторни.
А когато се буди, в нежносин полуздрач
и оглежда бодливите стражи
се разтърсва в отчаян, безнадеждно глух плач.
Да излезе? Това са миражи...
Че кралица е, знае, но жестока съдба
я научи на плен - зла присъда
и с горчива насмешка и остави съня,
за да сочи как може да бъде.
В свят живеем студен и кралици в беда,
ни закон, нито рицар спасяват,
само шепот зловещ, че навред е така
за утеха измамна и дават.
А кралицата спи и сънува трева
и лъч слънчев, как с облак се бори...
В натежала от мъка, уморена глава,
зрее мисъл - да тръгне нагоре.
От високо погледнат, непристъпен затвор,
става жалка купчина боклуци,
а щастливият глас на цвъртящ птичи хор
заглушава злокобните звуци.
Колко лесно било, даже без да боли,
да излезе от тъжната роля.
Няма нужда от сън, в паметта се роди
властен спомен, за сила и воля.
И сега, в бурни дни или нощна тъма,
надживяла гората условности,
тя отдавна не спи - управлява сама
най-прекрасното кралство - живота си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
