Просто СЕГА
блести издайно нещо мило.
И колко красота
сред пропасти, завои,
има в мъжката сълза, попила
болка, гордост и неволи,
събрала мъката световна.
Защо ли криеш я, защо ли,
зад суетата мъжка и вековна?
Отиваш си, но аз ще чакам
да чуя утре: "Приятелко, ела!"
и ако трябва
към пропаст ще се тласкам,
но ще бъда твоя...
не завинаги, а просто СЕГА.
2003
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
хм Изненадващо добър финал