Apr 4, 2008, 7:58 AM

Просто СЕГА

  Poetry » Love
1.1K 0 4
В ъгълчето на очите твои
блести издайно нещо мило.
И колко красота
           сред пропасти, завои,
има в мъжката сълза, попила
болка, гордост и неволи,
събрала мъката световна.
Защо ли криеш я, защо ли,
зад суетата мъжка и вековна?
Отиваш си, но аз ще чакам
да чуя утре: "Приятелко, ела!"
и ако трябва
                       към пропаст ще се тласкам,
но ще бъда твоя...
не завинаги, а просто СЕГА.

2003

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съвсем случайно попаднах на това си откровение в едни стар тефтер. Благодаря ви, че ви има. Поздрави!
  • Хубав стих...красиво начало...чуден финал.
    замисли ме...с обич, Анна.
  • Правилно.Хубав стих.Поздрави.
  • хм Изненадващо добър финал

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...