Apr 4, 2008, 7:58 AM

Просто СЕГА

  Poetry » Love
1.1K 0 4
В ъгълчето на очите твои
блести издайно нещо мило.
И колко красота
           сред пропасти, завои,
има в мъжката сълза, попила
болка, гордост и неволи,
събрала мъката световна.
Защо ли криеш я, защо ли,
зад суетата мъжка и вековна?
Отиваш си, но аз ще чакам
да чуя утре: "Приятелко, ела!"
и ако трябва
                       към пропаст ще се тласкам,
но ще бъда твоя...
не завинаги, а просто СЕГА.

2003

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съвсем случайно попаднах на това си откровение в едни стар тефтер. Благодаря ви, че ви има. Поздрави!
  • Хубав стих...красиво начало...чуден финал.
    замисли ме...с обич, Анна.
  • Правилно.Хубав стих.Поздрави.
  • хм Изненадващо добър финал

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...