Просто си знаех
666
0
0
Не споделях, че съм тъжна жена,
а то така се получи...
Не търсех промяна,
защото знаех -
няма да се получи.
Не търсих друг в нощта,
защото нищо няма да се получи.
Не запълвах неговите места -
на дивана, в креслото, в леглото.
Не исках себе си да лъжа
с нечие присъствие.
Погледнех ли ги, те се изпълваха
с неговото отсъствие,
а в ушите ми крещеше вик,
с който заживях в самота
и ледената прегръдка на мрака,
но аз не търся това.
Ако трябваше нещо ново
да ми се случи,
то просто си знаех,
че без "него"няма да се получи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
