Просто си знаех

Не споделях, че съм тъжна жена,

а то така се получи...

Не търсех промяна,

защото знаех -

няма да се получи.

Не търсих друг в нощта,

защото нищо няма да се получи.

Не запълвах неговите места -

на дивана, в креслото, в леглото.

Не исках себе си да лъжа

с нечие присъствие.

Погледнех ли ги, те се изпълваха

с неговото отсъствие,

а в ушите ми крещеше вик,

с който заживях в самота

и ледената прегръдка на мрака,

но  аз не търся това.

Ако трябваше нещо ново

да ми се случи,

то просто си знаех,

че без "него"няма да се получи.