31 ago 2013, 17:27

Просто си знаех

  Poesía » Civil
667 0 0

Не споделях, че съм тъжна жена,

а то така се получи...

Не търсех промяна,

защото знаех -

няма да се получи.

Не търсих друг в нощта,

защото нищо няма да се получи.

Не запълвах неговите места -

на дивана, в креслото, в леглото.

Не исках себе си да лъжа

с нечие присъствие.

Погледнех ли ги, те се изпълваха

с неговото отсъствие,

а в ушите ми крещеше вик,

с който заживях в самота

и ледената прегръдка на мрака,

но  аз не търся това.

Ако трябваше нещо ново

да ми се случи,

то просто си знаех,

че без "него"няма да се получи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...