31 авг. 2013 г., 17:27

Просто си знаех

668 0 0

Не споделях, че съм тъжна жена,

а то така се получи...

Не търсех промяна,

защото знаех -

няма да се получи.

Не търсих друг в нощта,

защото нищо няма да се получи.

Не запълвах неговите места -

на дивана, в креслото, в леглото.

Не исках себе си да лъжа

с нечие присъствие.

Погледнех ли ги, те се изпълваха

с неговото отсъствие,

а в ушите ми крещеше вик,

с който заживях в самота

и ледената прегръдка на мрака,

но  аз не търся това.

Ако трябваше нещо ново

да ми се случи,

то просто си знаех,

че без "него"няма да се получи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...