skeleton (Мъртвец )
20 108
9.10.2013 г., 21:31 ч.

Просто сън 

  Поезия » Любовна
625 0 3

Нощта е сякаш чудна магия

Звезди безброй в небосвода блестят

Луната е облякла светла премяна

Светулки весели край нас кръжат

 

Аромати нощни се носят отвред

Омаята прелива в мойто сърце

Като ангел ефирен стоиш пред мен

И с поглед нежно галя твоето лице


А ти се усмихваш както преди

В очите ти грее доброта и любов

О ако знаеш как ме топли това

Сякаш нощта ни дава своя вечен благослов


Без думи си казваме колко си липсваме

Силно притискаме телата си в мрака

И се питаме как досега сме живяли сами

В този миг от щастие ти заплака

 

Сълзи потекоха и от моите очи

После дълго се целувахме през смях

И си обещахме никога вече да не се разделяме

Това бе моят голям грях


        Сега когато пиша тези слова

        ти си безкрайно далече от мен

        Питам се дали и ти ме сънуваш - не знам

        Но зная че без теб с годините съм вече напълно сломен

© Мъртвец Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз също си падам по "черното", трябва да боли, за да е истинско
  • Нека ме сънува!Нека страда!
    П.П. Всъщност не е чак ,толкова прочувствено.Преди много години ,точно след ,като прекратихме връзката си бях написал наистина много прочувствено произведение. Чак сам си го харесвах.Смятах да и го изпратя.Но не го направих.После го скъсах и хвърлих.Сега си спомням откъслечни фрази ,но не мога да го възпроизведа в цялостен вид. То наистина ще те разтопи.
  • Сънува те! Сигурна съм! Много прочувствено, наистина!
Предложения
: ??:??