9.10.2013 г., 21:31

Просто сън

837 0 3

Нощта е сякаш чудна магия

Звезди безброй в небосвода блестят

Луната е облякла светла премяна

Светулки весели край нас кръжат

 

Аромати нощни се носят отвред

Омаята прелива в мойто сърце

Като ангел ефирен стоиш пред мен

И с поглед нежно галя твоето лице


А ти се усмихваш както преди

В очите ти грее доброта и любов

О ако знаеш как ме топли това

Сякаш нощта ни дава своя вечен благослов


Без думи си казваме колко си липсваме

Силно притискаме телата си в мрака

И се питаме как досега сме живяли сами

В този миг от щастие ти заплака

 

Сълзи потекоха и от моите очи

После дълго се целувахме през смях

И си обещахме никога вече да не се разделяме

Това бе моят голям грях


        Сега когато пиша тези слова

        ти си безкрайно далече от мен

        Питам се дали и ти ме сънуваш - не знам

        Но зная че без теб с годините съм вече напълно сломен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мъртвец Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз също си падам по "черното", трябва да боли, за да е истинско
  • Нека ме сънува!Нека страда!
    П.П. Всъщност не е чак ,толкова прочувствено.Преди много години ,точно след ,като прекратихме връзката си бях написал наистина много прочувствено произведение. Чак сам си го харесвах.Смятах да и го изпратя.Но не го направих.После го скъсах и хвърлих.Сега си спомням откъслечни фрази ,но не мога да го възпроизведа в цялостен вид. То наистина ще те разтопи.
  • Сънува те! Сигурна съм! Много прочувствено, наистина!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...