9 окт. 2013 г., 21:31

Просто сън

838 0 3

Нощта е сякаш чудна магия

Звезди безброй в небосвода блестят

Луната е облякла светла премяна

Светулки весели край нас кръжат

 

Аромати нощни се носят отвред

Омаята прелива в мойто сърце

Като ангел ефирен стоиш пред мен

И с поглед нежно галя твоето лице


А ти се усмихваш както преди

В очите ти грее доброта и любов

О ако знаеш как ме топли това

Сякаш нощта ни дава своя вечен благослов


Без думи си казваме колко си липсваме

Силно притискаме телата си в мрака

И се питаме как досега сме живяли сами

В този миг от щастие ти заплака

 

Сълзи потекоха и от моите очи

После дълго се целувахме през смях

И си обещахме никога вече да не се разделяме

Това бе моят голям грях


        Сега когато пиша тези слова

        ти си безкрайно далече от мен

        Питам се дали и ти ме сънуваш - не знам

        Но зная че без теб с годините съм вече напълно сломен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мъртвец Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз също си падам по "черното", трябва да боли, за да е истинско
  • Нека ме сънува!Нека страда!
    П.П. Всъщност не е чак ,толкова прочувствено.Преди много години ,точно след ,като прекратихме връзката си бях написал наистина много прочувствено произведение. Чак сам си го харесвах.Смятах да и го изпратя.Но не го направих.После го скъсах и хвърлих.Сега си спомням откъслечни фрази ,но не мога да го възпроизведа в цялостен вид. То наистина ще те разтопи.
  • Сънува те! Сигурна съм! Много прочувствено, наистина!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...