Нощта е сякаш чудна магия
Звезди безброй в небосвода блестят
Луната е облякла светла премяна
Светулки весели край нас кръжат
Аромати нощни се носят отвред
Омаята прелива в мойто сърце
Като ангел ефирен стоиш пред мен
И с поглед нежно галя твоето лице
А ти се усмихваш както преди
В очите ти грее доброта и любов
О ако знаеш как ме топли това
Сякаш нощта ни дава своя вечен благослов
Без думи си казваме колко си липсваме
Силно притискаме телата си в мрака
И се питаме как досега сме живяли сами
В този миг от щастие ти заплака
Сълзи потекоха и от моите очи
После дълго се целувахме през смях
И си обещахме никога вече да не се разделяме
Това бе моят голям грях
Сега когато пиша тези слова
ти си безкрайно далече от мен
Питам се дали и ти ме сънуваш - не знам
Но зная че без теб с годините съм вече напълно сломен
© Мъртвец All rights reserved.