Един красив спомен,

това си за мен вече ти,

 един красив спомен,

удавен в моите мечти. 

Дали беше грешка, не зная,

 но до днес питам се още,

 дали беше грешка, не зная,

че сънувам те още.

  Очите ти не мога да забравя,

 така красиви и нежни са те,

очите ти не мога да забравя,

 щом обвързани са с моите страхове.

 Така празно е, щом те няма,

 сърцето ми сякаш шепти,

 така празно е, щом те няма,

чака то да се завърнеш ти.

 Чакат устните ми горещи,

целувката ти да ги озари,

чакат устните ми горещи,

 ще те чакат те до зори.

 Само твоята усмивка ми остана,

в най-свидното кътче пазя я аз,

 само твоята усмивка ми остана,

 тя ще е с мен и до сетния ми час.

 Няма вече кой да ме вдъхновява,

 щом отиде си ти от мен,

 няма вече кой да ме вдъхновява,

на кошмарите оставам в плен. 

Прости ми, че съм толкова чужда,

 на себе си, на моите цели,

 прости ми, че съм толкова чужда,

на всичко, което обичаше в мене, прости! 

Не мога да бъда пак онова момиче,

 загубих  аз моите мечти,

 не мога да бъда пак онова момиче,

Животът прекалено много ме нарани.

 А бях щастлива, че те имам.

Но за кратко, уви.

А бях щастлива, че те имам,

реалността всичко разруши.

 Обичах те, но всичко свърши,

край на нелепите мечти.

Обичам те, но няма смисъл,

 отдавна си ме забравил ти.