За печурки във гората
тръгна баба със торбата
със забрадката с цветята
и бастуна във ръката
Крачи важно като щърк,
сякаш тръгнала на търг.
Тук две гъбки, там пък три,
вече слънцето се скри.
Щом напълни си торбата
баба седна на земята,
за да си поотпочине
докато нощта отмине.
Ала щом заспа горката
нещо грабна й торбата,
с два-три скока то се скри
в необятните гори.
Сутрин рано баба стана,
гледа-гъбите ги няма.
Много чуди се и мае-
чудна работа това е!
© Мария Василева Всички права запазени