Mar 16, 2006, 8:47 PM

Просто закачка

  Poetry
1.4K 0 5

                                     

 

                                                За печурки във гората

                             тръгна баба със торбата

                             със забрадката с цветята

                             и бастуна във ръката

                             Крачи важно като щърк,

                             сякаш тръгнала на търг.

                             Тук две гъбки, там пък три,

                             вече слънцето се скри.

                             Щом напълни си торбата

                             баба седна на земята,

                             за да си поотпочине

                             докато нощта отмине.

                             Ала щом заспа горката

                             нещо грабна й торбата,

                             с два-три скока то се скри

                             в необятните гори.

                             Сутрин рано баба стана,

                             гледа-гъбите ги няма.

                             Много чуди се и мае-

                             чудна работа това е!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...