13.01.2015 г., 9:32 ч.
Простор
351
0
0
Като гледам черния простор,
осеян с хиляди звезди,
сещам се за душата си затвор,
където оковани са за теб светлите мечти.
И като си мисля за него сега,
той навява ми тъга -
аз усетих на розата бодлите,
сиреч на любовта тъгите.
осеян с хиляди звезди,
сещам се за душата си затвор,
където оковани са за теб светлите мечти.
И като си мисля за него сега,
той навява ми тъга -
аз усетих на розата бодлите,
сиреч на любовта тъгите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Георги Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
