lips_of_angels (Ем)
164 5067
10.11.2009 г., 20:23 ч.

Простори 

  Поезия » Друга
666 0 9

Днес, когато небето ми синьо

взе на пръсти лъчите на слънцето

и открадна тъгата на птиците

от перата им, мокри и сиви,

без криле, те усетих до себе си,

но ми даде да търся простори,

във които да бъда най-истинска

и почувствах как бягам от хората

в тишината, зашита от липси,

дето кротко се стичат по устните

две сълзи като вяра и всичко е

бледо тичане в топлите улици,

дето носят най-светла утеха.

А вали непрестанно от чакане,

но пък ти си ми скъпата дреха

и ме топлиш, когато съм плачеща,

и преди да разчупя усмивките.

А пък аз те обичам понякога,

но нечути са думите. Празно е,

като в къща без обич и вярване.

А дъждът ми е първи приятел

и умираме заедно в тичане.

С нежен полет убиваме лятото

и говоря наум със очите ти...

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??