Днес, когато небето ми синьо
взе на пръсти лъчите на слънцето
и открадна тъгата на птиците
от перата им, мокри и сиви,
без криле, те усетих до себе си,
но ми даде да търся простори,
във които да бъда най-истинска
и почувствах как бягам от хората
в тишината, зашита от липси,
дето кротко се стичат по устните
две сълзи като вяра и всичко е
бледо тичане в топлите улици, ...