Простосмъртна
В очите ти
горещо лято
викат ме
таят пожар
морето синьото
в зеници е събрано
съдбата праща ми
вълшебен дар.
Красива си,
Създателят е бил
мечтател
творил богиня
в простосмъртна
и вдъхнал ти живот
а после с гордост
на ваятел
изпраща те
изпитва ли ме Бог?
Прогонвам мислите
и стъпвам по дъгата
пътека от сияния
докосната от теб
изпил съм чашата
с отвара
търся ти ръката
минало не помня
бъдеще - напред.
Юни, 2018г
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
