Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
308 8117
28.06.2018 г., 22:42 ч.

Простосмъртна 

  Поезия » Любовна
421 5 11

В очите ти

горещо лято

викат ме 

таят пожар

морето синьото

в зеници е събрано

съдбата праща ми

вълшебен дар.

Красива си,

Създателят е бил  

мечтател

творил богиня

в простосмъртна

и вдъхнал ти живот

а после с гордост

на ваятел

изпраща те

изпитва ли ме Бог?

Прогонвам мислите

и стъпвам по дъгата

пътека от сияния

докосната от теб

изпил съм чашата

с отвара

търся ти ръката

минало не помня

бъдеще - напред.

 

Юни, 2018г

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чувствено, живо, влюбено. Хареса ми много!
  • Силви,благодаря!
  • Силви,благодаря!
  • Копнежно и красиво!
  • Светла,лятото ме предизвиква!
    Виолета,радост си за самочувствието ми.
    Руми,твоите коментари са винаги очаквани от мен.
    Иржи,така са ме научили приказките да търся и в Пепеляшка Принцесата.
    Ех...красотата.Търсим я дори в граховото зрънце.
    Пепи,винаги си щедра към мен.
    Милко,благодаря за хубавите думи.
    Желая ви слънчево юлско утро!
  • Прекрасна лирика!
  • Красиво.
  • Копнежно.....А защо мъжете мечтаят само за красивото?Макар и простосмъртна,да е богиня,поне!Важно е накрая-забравяш минало и тръгваш напред!
  • Лятото е сезон, който променя хората и сякаш мечтите започват да се сбъдват! Красиво и образно си описал своите мисли и чувства! Поздрав, Гавраиле!
  • Ехеее, сега аз прочетох с най-голямо удоволствие. Прекрасен
  • Колко ли още по - романтичен може да бъдеш...
Предложения
: ??:??