В очите ти
горещо лято
викат ме
таят пожар
морето синьото
в зеници е събрано
съдбата праща ми
вълшебен дар.
Красива си,
Създателят е бил
мечтател
творил богиня
в простосмъртна
и вдъхнал ти живот
а после с гордост
на ваятел
изпраща те
изпитва ли ме Бог?
Прогонвам мислите
и стъпвам по дъгата
пътека от сияния
докосната от теб
изпил съм чашата
с отвара
търся ти ръката
минало не помня
бъдеще - напред.
Юни, 2018г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
