Простота
Колко щастие цветно вали
от кристалните трели на птичките
и наднича през крехки мъгли
млад синчец, с още росни очички!
Нежно сипе се сребърен звън,
доловим не със слух, а с горещата
кръв във вените. Сякаш е сън,
осветен с минзухарчета - свещи.
Гали волният, луд развигор,
пак препускат коне по поляните
и разкъсват пашкулен затвор
пеперудите, в утрини ранни.
Колко малко е нужно, нали,
с детска радост в света да се впуснеш -
бос да хукнеш през свежи треви,
срещу изгрев, в галоп да препуснеш...
Има всичко по тази земя,
всеки миг с нещо ново дарява ни -
от простори, до хляб и вода,
до любов... Просто дишаш и вярваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
