1.04.2010 г., 10:03

Пространствено...

753 0 1

Пространството увисна
някак накриво.
Разхождах се по него,
яхнал  парещ слънчев лъч.
Усмихнах му се - някак игриво,
а вятърът се опитваше
да ме събори...
Духаше безпосочно - нарочно
и някак си
не исках с него да споря,
но стиснах още по-силно лъча…
Намигнах му, посочих нагоре,
и някак си...
превърнахме играта
във вихър.
Пространството свърши,
някак нарочно,
оглеждах се през него,
затворил в очите си вятъра…
Усмихвах се
сякаш безпосочно,
а слънцето искаше да поспорим,
грееше по-силно,  изгаряше,
искаше някак
скуката да преборим.
Затворих очи,
прокапа сълза,
а когато ги отворих...
Слънцето, яхнало вятъра,
се шмугна в пространството...
Усмихнах се искрено,
някак си притихнах...
и тихо, тихо, в царството на съня,
слънцето, вятъра и нощта,
пространствено  се изгубих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...