Когато... стреляше на голо във душата ми
и парещата кръв... насъскваше
и погледа зад карнавалната ти маска,
оглеждаше ме и венчално ме разпръскваше...
Когато... с думи режещи проклинаше,
душата ми... изпращаше във Ада,
а сетивата ми от нищета разнищени,
обхождаха... градините на Рая.
Когато... бавно чувствата отнемаше,
от мислите ми алчно ги крадеше,
и светлината във очите ми закриваше
и полудиво... в мен крещеше... ...