Senni (Силвия)
162 1968
Jul 27, 2008, 11:01 AM

Простреляно 

  Poetry » Phylosophy
659 0 21

Когато... стреляше на голо във душата ми

и парещата кръв... насъскваше

и погледа зад карнавалната ти маска,

оглеждаше ме и венчално ме разпръскваше...

Когато... с думи режещи проклинаше,

душата ми... изпращаше във Ада,

а сетивата ми от нищета разнищени,

обхождаха... градините на Рая.

Когато... бавно чувствата отнемаше,

от мислите ми алчно ги крадеше,

и светлината във очите ми закриваше

и полудиво... в мен крещеше...

Когато... гонеше ме в нощите съблечени,

и пиеше... от чашата отрова

и въздуха изтриваше със неизречена,

дълбока и убиваща прокоба...

Когато... бъдещето ми открадна със приличие

и прелестно... иконите разплакваше,

и вярваше... във демонски молитви

и църквите подпалваше... а не оплакваше...

Тогава... аз възкръснах неизбежно

и отделих се от света на сетивата,

преминах в друго, вечно измерение,

недостижима бях... за жалката разплата.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??