Простреляно
Когато... стреляше на голо във душата ми
и парещата кръв... насъскваше
и погледа зад карнавалната ти маска,
оглеждаше ме и венчално ме разпръскваше...
Когато... с думи режещи проклинаше,
душата ми... изпращаше във Ада,
а сетивата ми от нищета разнищени,
обхождаха... градините на Рая.
Когато... бавно чувствата отнемаше,
от мислите ми алчно ги крадеше,
и светлината във очите ми закриваше
и полудиво... в мен крещеше...
Когато... гонеше ме в нощите съблечени,
и пиеше... от чашата отрова
и въздуха изтриваше със неизречена,
дълбока и убиваща прокоба...
Когато... бъдещето ми открадна със приличие
и прелестно... иконите разплакваше,
и вярваше... във демонски молитви
и църквите подпалваше... а не оплакваше...
Тогава... аз възкръснах неизбежно
и отделих се от света на сетивата,
преминах в друго, вечно измерение,
недостижима бях... за жалката разплата.
© Силвия All rights reserved.
