5.01.2018 г., 22:55 ч.

Просяк 

  Поезия » Строги форми
714 2 1

ПРОСЯК

 

Всички думи горещи ще станат на прах,

ако ти на една не откликнеш поне.

От сърцето си всичко за тебе събрах

и стоя - беден просяк - на колене...

 

Пак минават край мен светлолики души.

Всяка пуска във „канчето” зрънце надежда.

Но боли от мълчание, страшно боли,

а от дъното - страстно тъга ме поглежда.

 

Аз ще прося докрай, та дори и на сън.

Ще кълват гладни гълъби всяка трошичка.

Недокоснато слънце ще мами навън...

Но душата е празна - отдавна самичка!

 

Само дума една подари с благослов,

да отекне в сърцето ми звън от любов!

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Четейки творчеството Ви, си мисля, че може би тъгата е сестра на поезията...
Предложения
: ??:??