5 янв. 2018 г., 22:55

Просяк 

  Поэзия » Строгие формы
699 2 1

ПРОСЯК

 

Всички думи горещи ще станат на прах,

ако ти на една не откликнеш поне.

От сърцето си всичко за тебе събрах

и стоя - беден просяк - на колене...

 

Пак минават край мен светлолики души.

Всяка пуска във „канчето” зрънце надежда.

Но боли от мълчание, страшно боли,

а от дъното - страстно тъга ме поглежда.

 

Аз ще прося докрай, та дори и на сън.

Ще кълват гладни гълъби всяка трошичка.

Недокоснато слънце ще мами навън...

Но душата е празна - отдавна самичка!

 

Само дума една подари с благослов,

да отекне в сърцето ми звън от любов!

© Симеон Ангелов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Четейки творчеството Ви, си мисля, че може би тъгата е сестра на поезията...
Предложения
: ??:??