Просяк
ПРОСЯК
Всички думи горещи ще станат на прах,
ако ти на една не откликнеш поне.
От сърцето си всичко за тебе събрах
и стоя - беден просяк - на колене...
Пак минават край мен светлолики души.
Всяка пуска във „канчето” зрънце надежда.
Но боли от мълчание, страшно боли,
а от дъното - страстно тъга ме поглежда.
Аз ще прося докрай, та дори и на сън.
Ще кълват гладни гълъби всяка трошичка.
Недокоснато слънце ще мами навън...
Но душата е празна - отдавна самичка!
Само дума една подари с благослов,
да отекне в сърцето ми звън от любов!
© Симеон Ангелов All rights reserved.
