ПРОСЯК
Всички думи горещи ще станат на прах,
ако ти на една не откликнеш поне.
От сърцето си всичко за тебе събрах
и стоя - беден просяк - на колене...
Пак минават край мен светлолики души.
Всяка пуска във „канчето” зрънце надежда.
Но боли от мълчание, страшно боли,
а от дъното - страстно тъга ме поглежда.
Аз ще прося докрай, та дори и на сън.
Ще кълват гладни гълъби всяка трошичка.
Недокоснато слънце ще мами навън... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up