ПРОСЯК

Всички думи горещи ще станат на прах,

ако ти на една не откликнеш поне.

От сърцето си всичко за тебе събрах

и стоя - беден просяк - на колене...

Пак минават край мен светлолики души.

Всяка пуска във „канчето” зрънце надежда.

Но боли от мълчание, страшно боли,

а от дъното - страстно тъга ме поглежда.

Аз ще прося докрай, та дори и на сън.

Ще кълват гладни гълъби всяка трошичка.

Недокоснато слънце ще мами навън...

Но душата е празна - отдавна самичка!

Само дума една подари с благослов,

да отекне в сърцето ми звън от любов!