Просъница
Пропускам
мигове предречени,
но чувам думите,
които не ми каза.
Заспивам, стоплена
от липсите
на въглища,
комфорт
и панорама.
Сънувам пътища,
коне и изобилие,
а толкова
ми липсват клоните,
където сгушено
оставих птичето,
все още голо, крехко и
уплашено!
Не исках да остана
без сърцето си!
Подхвърлих го ей тъй,
за подаяние!
Щастлива съм!
До мен остана кучето,
преглътнало човешката
жестокост и омразата.
А този свят
не ме познава,
залитнал толкова по тъжното,
че всяка втора обич
е изстиваща...
Аз няма да си тръгна бързо!
Ще бъде бавно и болезнено,
защото с всеки дъх
ще съживявам утрото
и възкресявам
гълъби отровени...
Събуждам се изтръпнала,
с оголен нерв
от празни намерения.
Ставам и извеждам
кучето,
прекъснало съня ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росилина Хесапчиева Всички права запазени
