Протегнах се
Протегнах се звездите да усетя,
протегнах се да пипна утринта,
да видя слънчевия блясък се протегнах,
протегнах се да хвана песента.
Наведох се да видя във росата
затвореното цвете и съзрях
лицето ти във капка от мъглата,
загледан там, аз просто онемях.
Протегнах се към теб да те погаля
по спуснатите слънчеви коси,
за нежната ръка да те подхвана,
но сля се ти с милионите звезди.
Те хладни са и толкова далечни,
но само тук, на нашата Земя,
А там са те реални и горещи,
за да те стигна - просто,
ще се извися...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Ангелов Всички права запазени
