Протегнат лъч
Дъжд.
Защо заваля
посред морно лято,
когато
птици вече не гнездят,
но малките
се учат още да летят?
Перцата им намокри.
И все вали,
вали,
вали…
Дори ветрецът
някъде на сухо
се е скрил.
И цветчетата,
със сведени глави,
очите си
не смеят да повдигнат.
А там,
иззад облаци,
протяга слънце
лъч,
за да изрисува с обич
най-пъстрата дъга
и към нея
птиците да полетят,
а цветята
своя аромат впръснат…
Протяга лъч,
но
дъждът вали,
вали,
вали...
Вали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
