Дъжд.
Защо заваля
посред морно лято,
когато
птици вече не гнездят,
но малките
се учат още да летят?
Перцата им намокри.
И все вали,
вали,
вали…
Дори ветрецът
някъде на сухо
се е скрил.
И цветчетата,
със сведени глави,
очите си
не смеят да повдигнат.
А там,
иззад облаци,
протяга слънце
лъч,
за да изрисува с обич
най-пъстрата дъга
и към нея
птиците да полетят,
а цветята
своя аромат впръснат…
Протяга лъч,
но
дъждът вали,
вали,
вали...
Вали.
© Ласка Александрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
