Приятелю, защо си свел глава, защо мълчиш
и нищо не привлича твоето внимание?
Защо прегърбен ниско днес едва-едва вървиш,
загубил за живот ти всякакво желание?
Огледай се и виж – подавам своята ръка,
поне да облекча жестокото страдание.
До теб съм и те моля – повдигни за миг глава!
Живот не се живее, хлътнал в отчаяние.
Познато ми е. Някога и аз бях като теб,
света отричах, правех опит да забравя…
И реших – напук на всичко, на живота най-свиреп,
дори на себе си – сама да се изправя. ...