Противоборство
Защо когато ти се смееш,
аз роня истински сълзи?
Или когато тъжна пееш
смехът ми волен ще кръжи.
В любов когато ми се вричаш,
мен скука ще ме заплени.
Гърдите с цвете ли закичиш,
от облак сянка ще слети.
Когато стих римуван пишеш
със проза в разказ се теша,
а в есенна мъглива киша
на пролет топли ме лъча.
Навярно в туй противоборство
се крие смисълът голям:
един до друг таим притворство,
а разделени тръпнем в плам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
