Противоположост
Докосвам те, но не успявам,
доближам те, но съм далеч,
опити правя... без отчет.
Няма допир за нас, а проспаст!
Сълзите си броя във шепа,
безбройни станали са те,
няма как да пресуша - стичат се,
пълнещи пресъхнали води.
Отиде си, не искаш да си с мен,
в прегръдите на друг си ти,
а за мен остана само плен.
Окован за вечни времена,
болка, страдания, тъга,
милост няма за мен сега,
явно заслужил тази празнота.
В мен оставаш завинаги ти,
дори светът да се сгрoми отгоре,
но само ми кажи, че отново с мен си ти
и с никой не искаш да си ти...
Болката голяма промени!
Онова, което в мен тежи,
с което боря се до край,
че имам нужда от теб сега,
любовта си да изрaзя във миг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джимбо Всички права запазени
