Противоположост
Докосвам те, но не успявам,
доближам те, но съм далеч,
опити правя... без отчет.
Няма допир за нас, а проспаст!
Сълзите си броя във шепа,
безбройни станали са те,
няма как да пресуша - стичат се,
пълнещи пресъхнали води.
Отиде си, не искаш да си с мен,
в прегръдите на друг си ти,
а за мен остана само плен.
Окован за вечни времена,
болка, страдания, тъга,
милост няма за мен сега,
явно заслужил тази празнота.
В мен оставаш завинаги ти,
дори светът да се сгрoми отгоре,
но само ми кажи, че отново с мен си ти
и с никой не искаш да си ти...
Болката голяма промени!
Онова, което в мен тежи,
с което боря се до край,
че имам нужда от теб сега,
любовта си да изрaзя във миг.
© Джимбо All rights reserved.
