Противопоставяне на думите
Противопоставяне на думите
Поглеждам през душата посивяла,
а там е истината гола,
куцука мрачна, напориста -
докосва ме и ме изгаря.
Изгаря ме с горчиви спомени,
притиска ме, присмива се на глас,
прогаря в мен кървяща рана -
във мислите, и във съня.
В съня, наситен с лоши думи,
попили тишина, но без покой,
потънали насила във сърцето -
изречени, за да ранят.
И само поетичните слова
душата посивяла съживяват,
и само като в унес ги чета -
мечти с криле във мен назряват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сис Всички права запазени
