Противоречия
написано от kity и f31/ Креми/
Отново вярвам в теб,
любов неповторима,
че няма нищо в мен,
когато съм сама!
Отново искам теб,
не си недостижима,
усещам те сега,
подавам ти ръка!
Не вярвам вече в теб,
любов си ти лъжовна,
за мен си празен зов,
изпълнен със тъга!
Поглеждам много плахо
и няма аз да мога
сърцето ми копнежно,
на тебе да даря.
Боса ще пристъпя,
по таз трева зелена,
със длан ще те докосна
веднага на мига.
И всичко там до теб
с цветя ще е осеяно,
а сърцето ще изгаря
от вечна топлина.
Душата ми ще стене
и няма миг покой,
От тебе ще избягам,
за мен си ти порой.
Не мога да се влюбя,
не искам да горя,
аз болката изпитах
и вечно ще тъжа.
Че само ти умееш ,
любов да ме лекуваш,
когато наранена съм
и всичко в мен боли.
Обиди ли те някой,
ти не се страхуваш,
оставаш там докрая
изпълнена с мечти.
Мечтите ми отнемаш,
погубваш всичко свято
и даже ти не питаш,
аз искам ли това.
Главата си повдигам,
очите ми са празни,
но няма кой да види,
самотната сълза.
Когато си до мен,
ти правиш ме щастлива
и искам да те имам,
до последния си ден.
Има те любов,
така реална и красива,
отдавам си сърцето,
да бъде твое в плен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
Но товане е важно,важното е че сте много добри
Целувки и на двете
