30.03.2007 г., 12:09

Противоречия

1K 0 1
Език на огнена омраза търси лъч любов,
бездънно безразличие с усмивка на наивник се прегръщат.
А ветровита жлъч отправи късен зов
към две сълзи на радост - да се върнат.

Утайка на идилия възражда се от пепелива мраз,
а златокосо щастие копнее за обида.
Лъжлива струна тръпне във мечти поне за час
зърно от обич да превърне в какавида.

Парлив копнеж заплита болка в паяжинен сън,
а кървава надежда се сбогува със поквара.
Нещастно колебание изчаква замечтал се звън
с мираж отново да пробуди осквернена вяра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това ти е най-доброто от доста време насам, според мен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....