Mar 30, 2007, 12:09 PM

Противоречия

  Poetry
1K 0 1
Език на огнена омраза търси лъч любов,
бездънно безразличие с усмивка на наивник се прегръщат.
А ветровита жлъч отправи късен зов
към две сълзи на радост - да се върнат.

Утайка на идилия възражда се от пепелива мраз,
а златокосо щастие копнее за обида.
Лъжлива струна тръпне във мечти поне за час
зърно от обич да превърне в какавида.

Парлив копнеж заплита болка в паяжинен сън,
а кървава надежда се сбогува със поквара.
Нещастно колебание изчаква замечтал се звън
с мираж отново да пробуди осквернена вяра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рая Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това ти е най-доброто от доста време насам, според мен!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....