Език на огнена омраза търси лъч любов,
бездънно безразличие с усмивка на наивник се прегръщат.
А ветровита жлъч отправи късен зов
към две сълзи на радост - да се върнат.
Утайка на идилия възражда се от пепелива мраз,
а златокосо щастие копнее за обида.
Лъжлива струна тръпне във мечти поне за час
зърно от обич да превърне в какавида.
Парлив копнеж заплита болка в паяжинен сън,
а кървава надежда се сбогува със поквара.
Нещастно колебание изчаква замечтал се звън
с мираж отново да пробуди осквернена вяра.