21.06.2008 г., 21:30

Протяжно

620 0 7
С мир се изливаш от облак светлоок,
с живо дихание, протяжна мелодия.
Случва се да изгарям и сенките,
не едно към едно, сякаш и теб.
И само те преоткривам в историята,
перла си, изгубена от короната...
Сплитат се линиите ни съдбовни
с ритъм душевен, с тембър интимен.
И звукописно вълшебство напира
с чаровна, мелодична палитра.
В бяла нощ, с глас на младост, стихия,
хладен въздух като вино ме опива...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...