тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Jun 21, 2008, 9:30 PM

Протяжно 

  Poetry » Phylosophy
450 0 7
С мир се изливаш от облак светлоок,
с живо дихание, протяжна мелодия.
Случва се да изгарям и сенките,
не едно към едно, сякаш и теб.
И само те преоткривам в историята,
перла си, изгубена от короната...
Сплитат се линиите ни съдбовни
с ритъм душевен, с тембър интимен.
И звукописно вълшебство напира
с чаровна, мелодична палитра.
В бяла нощ, с глас на младост, стихия,
хладен въздух като вино ме опива...


© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??