Проумей!
Ще проумееш ли изобщо някога,
че страшно много те обичам?
Защо пилеем любовта на вятъра,
от думи с гняв на глас, изричани?!..
Нима си мислиш, че не плача тихо,
тъй както ти ридаеш от безсилие?
И вместо да прегръщам, пиша стихове,
такива - мъчни и
обидени?!..
Да знаех ако можех! Ах, да знаех!
Как демоните в мене да убия?!..
Така, че всичко лошо да оставя,
на всеки, дето в мен умирал е...
Сега прости ми! Безлюбовно.
И не от малко
съжаление.
Прости! Аз вечно съм виновен!
Такъв, че сякаш по рождение...
Дано да проумееш
някога!
Аз много пъти съм се вричал!
Изпратих всяка друга там, при Дявола!
За Бога! Страшно те обичам!..
Danny Diester
Marburg, Germany
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
