Ще проумееш ли изобщо някога,
че страшно много те обичам?
Защо пилеем любовта на вятъра,
от думи с гняв на глас, изричани?!..
Нима си мислиш, че не плача тихо,
тъй както ти ридаеш от безсилие?
И вместо да прегръщам, пиша стихове,
такива - мъчни и
обидени?!..
Да знаех ако можех! Ах, да знаех!
Как демоните в мене да убия?!..
Така, че всичко лошо да оставя, ...