Oct 24, 2018, 10:51 PM

Проумей! 

  Poetry » Love
803 5 4

Ще проумееш ли изобщо някога, 

че страшно много те обичам? 

Защо пилеем любовта на вятъра, 

от думи с гняв на глас, изричани?!.. 

Нима си мислиш, че не плача тихо, 

тъй както ти ридаеш от безсилие? 

И вместо да прегръщам, пиша стихове, 

такива - мъчни и 

обидени?!.. 

Да знаех ако можех! Ах, да знаех! 

Как демоните в мене да убия?!.. 

Така, че всичко лошо да оставя, 

на всеки, дето в мен умирал е... 

Сега прости ми! Безлюбовно. 

И не от малко 

съжаление. 

Прости! Аз вечно съм виновен! 

Такъв, че сякаш по рождение... 

Дано да проумееш

някога! 

Аз много пъти съм се вричал! 

Изпратих всяка друга там, при Дявола! 

За Бога! Страшно те обичам!..

 

Danny Diester 

Marburg, Germany 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пожелавам ти да победиш демоните в теб и да бъдеш щастлив с Жената, която е от твоето ребро сътворена! Бог да те благославя! Писането на стихове е дефицит на щастие. Тук е пълно с хора, които не умеят да обичат, но не го признават.
  • Шеметно! Прекрасноо!
  • Хубаво е! Трогната съм!
  • Дани, страхотен си! Коя е тази жена и как може да не проумява? Силни чувства са пропити в този (и не само в този) стих. Поздрави от мен.
Random works
: ??:??