23.02.2008 г., 16:06

Провокирани мисли

811 0 8

 

ПРОВОКИРАНИ МИСЛИ 

На една обикновено тъжна моя позната с пожелание за повече усмивки!

Различни сме. И чувстваме различно.

Различно греят нашите очи.

Но в цялата си пъстра уникалност

и в мен, и в теб едно сърце тупти.

Ти гледаш често много драматично

и мрачно даже на света суров,

а в мен преобладава оптимизъм,

зареждам се от цвят и от любов.

Това не значи нито, че си лоша

или пък, че съм много аз добра.

Живеем всяка в своята си кожа

и чувстваме със свойте сетива.

По-важното за мене е сърцето,

което не остава безразлично.

Различни сме - страхотно е, че можем

по своему да плачем и обичаме...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...