23.02.2008 г., 16:06

Провокирани мисли

816 0 8

 

ПРОВОКИРАНИ МИСЛИ 

На една обикновено тъжна моя позната с пожелание за повече усмивки!

Различни сме. И чувстваме различно.

Различно греят нашите очи.

Но в цялата си пъстра уникалност

и в мен, и в теб едно сърце тупти.

Ти гледаш често много драматично

и мрачно даже на света суров,

а в мен преобладава оптимизъм,

зареждам се от цвят и от любов.

Това не значи нито, че си лоша

или пък, че съм много аз добра.

Живеем всяка в своята си кожа

и чувстваме със свойте сетива.

По-важното за мене е сърцето,

което не остава безразлично.

Различни сме - страхотно е, че можем

по своему да плачем и обичаме...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...