31.08.2008 г., 22:52

Провокирано стихотворение

Поезия » Друга

946 0 16

Очите ми са черни като перли.
Душата ми е бяла като сняг.
От обич мога вечно да треперя...
На враговете не отвръщам с бяг...

Сърцето като месечина свети...
От самотата вечно ме боли...
Това, което ми поднасят Боговете,
единствено на мене предстои...

Раните ми, те са необятни...
Сълзите, като Дунава текат...
Обичам всички истински приятели.
Да! Аз със тях съм винаги богат.

Увиснали въпроси вече няма.
Аз радвам се, че нищо не спестих.
Признавам, че това си заслужава
и стих за всичко даже сътворих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

galina1 (Галина Маринова)

Точно това исках да прочета. Поздрави!!! }}}

2009-07-17T19:59:32+03:00
Сентполия (Любослава)

Прелива, прелива... Толкова е пълен и силен стихът ти!

2008-09-18T16:39:20+03:00
sarra61 (Вяра Енева)

Всеки ред пробожда...толкова силен заряд носи...Типично в твой стил...
"От обич мога вечно да треперя...
На враговете не отвръщам с бяг..."
Поздравявам те

2008-09-11T15:20:09+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Честит Рожден Ден и от мен!
В този миг, когато си проплакал
и вдъхнал си живителния дъх.
Бог с душа те е обрекъл,
да расте по собствен поетичен път.

2008-09-05T12:18:54+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Честит Рожден Ден!
Пожелания за всичко, което си заслужава.

2008-09-05T11:51:27+03:00