Провокирано стихотворение
Душата ми е бяла като сняг.
От обич мога вечно да треперя...
На враговете не отвръщам с бяг...
Сърцето като месечина свети...
От самотата вечно ме боли...
Това, което ми поднасят Боговете,
единствено на мене предстои...
Раните ми, те са необятни...
Сълзите, като Дунава текат...
Обичам всички истински приятели.
Да! Аз със тях съм винаги богат.
Увиснали въпроси вече няма.
Аз радвам се, че нищо не спестих.
Признавам, че това си заслужава
и стих за всичко даже сътворих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
