valiordanov (Валентин Йорданов)
1830 1469
31.08.2008 г., 22:52 ч.

Провокирано стихотворение 

  Поезия » Друга
5.0 / 10
862 0 16
Очите ми са черни като перли.
Душата ми е бяла като сняг.
От обич мога вечно да треперя...
На враговете не отвръщам с бяг...
Сърцето като месечина свети...
От самотата вечно ме боли...
Това, което ми поднасят Боговете,
единствено на мене предстои...
Раните ми, те са необятни...
Сълзите, като Дунава текат...
Обичам всички истински приятели.
Да! Аз със тях съм винаги богат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
  • Валери_Станков (Валери Станков) "Букварчето на дядо Валери"
    "Букварчето на дядо Валери"
  • RainaVakova Не помнете кога е боляло!
    Не помнете кога е боляло! Бяла кърпа е само смъртта и не питайте колко побрала, в тъпи болки пулсира...
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Циганка
    Почука циганката есен и : Влез! - докато изрека, извика ми през смях и песен: Дай да ти гледам на ръ...
  • Веси_Еси (Еси) Заспиваш ли?
    Заспиваш ли? Аз тази нощ самотна съм във мрака, пак вперила невиждащи очи. Горкото ми сърце химера ч...

Още произведения »